Здравейте на всички! Отдавна чета историите тук и реших и аз да ви разкажа моя случка. Моля, не ме съдете, ако не е професионално, но пиша всичко така, както го преживях.
На 31 г. съм, разведен, с дете и живея в областен град в Северна България. След развода бившата ми жена и детето останаха да живеят в апартамента, а аз се преместих в една панелна двустайка, която ми остана по наследство от баба и дядо. След развода не ми остана много, освен да работя, да спортувам и да чакам уикенда, за да прекарам малко време с детето – уви, такова е ежедневието на бащите след развода. Работя като електричар в една строителна фирма и печеля сравнително добре.
До блока, в който живея, има квартално магазинче, където най-често пазарувам. Един ден след работа влязох за някои покупки и срещнах леля Вили (Виолета) – съседка от горния етаж, наближаваща 60-те, но поддържана жена, винаги добре облечена, с червило и лек грим. Поздравихме се и тя ми каза, че ще ме изчака отпред, за да ме пита нещо. Платих и излязох, а тя ме чакаше до вратата.
- Ти нали се занимаваш с еладжийски истории, или се бъркам? - Да, нещо за ремонт ли има? - Имам два контакта в кухнята, дето ми правят проблем. Когато имаш време, да ги погледнеш, че ме е страх да ги ползвам. - Нямаш грижи, но мога да дойда утре. - Добре, като се прибереш от работа, направо се качи до нас.
Не че не можех и същата вечер, но изобщо не ми се занимаваше и отложих за следващия ден. На следващия ден, като свърших работа, пак не ми се занимаваше, но бях обещал, пък и доколкото знаех, жената живееше сама и не беше хубаво да ѝ отказвам помощ. Дали беше разведена, или вдовица – не знаех. Само знаех, че има дъщеря, която е женена за австриец и живее там. Познавах повечето хора от входа, включително и леля Вили. Голяма част от детството ми мина тук, даже с дъщеря ѝ сме играли пред блока като деца.
Минах през вкъщи за бърз душ и да си облека чисти дрехи. Грабнах куфара с инструментите, качих се на горния етаж и позвъних на вратата. Леля Вили отвори и ме покани да вляза.
- Здравей, моето момче, точно навреме идваш! Тъкмо съм наготвила за вечеря! – с усмивка ме посрещна тя. - Дай първо да свършим работа, пък вечерята е лесна! – отговорих аз, докато се събувах. - Ама вие, младите, все бързате за някъде! Да не те чака някое гадже, че бързаш? - Никой не ме чака, ама първо да ти свърша работа, пък после ще мислим яденето.
Леля Вили е жена тип „Рубенс“ – пухкава, не дебела, с пищен бюст, яки бедра и голям задник, който подскачаше, като ходи. Беше облечена с избледнял син пеньоар, от онези с цип отгоре до долу, стигащ малко над коляното, и домашни чехли – класическа българска домакиня. Влязохме в кухнята и ми показа двата контакта, които правеха проблем. Бяха стари и доста изгорели от времето и употребата – добре че не беше станала някоя беля. Имах други контакти вкъщи и ги смених. Тя стоеше отстрани и ме наблюдаваше, като през цялото време подпитваше дали с нещо може да помогне. Разговорът, докато работех, вървеше леко и на 15-ата минута вече си говорихме като стари приятели. Споделих, че съм се развел, а тя сподели своите несгоди. Привърших с контактите и започнах да си събирам инструментите.
- Аз приключих тук! Ако има нещо друго за оправяне, казвай? - Освен мене друго за оправяне не остана! – на майтап подхвърли тя, придружено с бурен смях.
По принцип не си падам по по-възрастни жени, но този директен, леко вулгарен подход и фактът, че повече от година я карах „на ръчни“, накараха приятеля ми в гащите да се размърда. За няколко секунди настана неловко мълчание, придружено от смутен смях, което тя прекъсна:
- А какво ти дължа? – попита тя. - Нищо, моля ти се, комшии сме! - Аа, не, не може така! Два контакта ми смени, няма как да е нищо! – продължи да упорства тя. - Наистина нищо, няма да ти взема пари. - Добре, но ще останеш да хапнем. Като не искаш пари, поне да те почерпя! - Добре, така може!
Нареди масата, извади бутилка коняк и наля в чашите. Хапвахме и си говорихме. Аз бях седнал на диванчето до масата, тя се настани до мен, като бедрото ѝ от време на време се допираше в моето. Наля втори път по чашите и вдигна наздравица.
- Да се чукнем за хубавата работа, дето ми свърши! – придружено със същия бурен смях, и ме бутна леко с бедрото си. - Ами, да се чукнем! – потвърдих аз, вдигайки чашата.
Чукнахме се, а тя продължаваше да се смее свенливо, като ученичка на мръсен виц. Усетих, че лелята я „засърбя“, и продължих да играя театъра.
- Лесно ти е на тебе, млад си, ама мене няма кой да ме чукне! – започна да се оплаква тя. - Хубава жена си, няма ли кандидати? - Кандидати има, ама на моите години рядко се сещат за чукване, пък и то едно чукване... - Ако те успокоява, и аз от година и повече нищо не съм чуквал. Не само при тебе е суша. - Ааа, хубава работа! Как така млад, здрав мъж, пък от година не е чуквал нищо женско? - Освен да си помогнем по съседски, какво ни остава? – изненадах се от смелостта си, но годината суша, конякът и разговорите за „чукване“ свалиха задръжките ми и го изстрелях директно. - А сега де! Мерак ти е да чукнеш леля си Вили? Само се бъзикаш с мене! – учудено попита тя. - Даже съм готов, пипни да видиш! – облегнах се на дивана, давайки достъп към набъбналия ми приятел в гащите, който се очертаваше под анцуга.
Не ми е голям, някъде към 16 см, но компенсира с дебелина и голяма глава и много си личи под дрехите.
Без да се зачуди, тя протегна ръка и замачка хуя ми през долнището. - Ама ти верно си готов! Гледай колко твърд е станал! – отбеляза тя, докато го мачкаше.
Както го мачкаше, дръпнах ципа на пеньоара и – о, изненада! – нямаше сутиен под него! Хванах тежката цица и започнах да я мачкам, а тя директно допря устни до моите и ми пусна език. Отскубнах се от целувката и пуснах език по врата ѝ. Дишането ѝ стана по-тежко и тя започна още по-силно да мачка хуя ми през гащите.
- Хайде да идем в спалнята за по-удобно! – предложи тя.
Поведе ме към спалнята и докато вървяхме, се любувах на големия ѝ задник, който подскачаше в ритъм с крачките ѝ. Влязохме в спалнята, тя директно свали пеньоара и – о, втора изненада! – нямаше и бельо! Беше облякла пеньоара на голо. Явно идеята за чукването не е дошла спонтанно. Изхлузих дрехите от себе си и застанах пред нея гол и със стърчащ хуй. Тя седна на спалнята и ме придърпа към себе си.
- Я ела да ти се порадвам на хуя!
Хвана го в основата, обви устните си около главата му и лакомо го засмука. Толкова плътно го смучеше, че имах чувството, че ще ми изпие спермата директно от ташаците. Усетих, че оргазмът ми наближава, и реших да забавя нещата. Отдръпнах се леко и както беше седнала на ръба на спалнята, повдигнах краката ѝ и зарових лице между бедрата ѝ. За моя приятна изненада путката ѝ беше без нито едно косъмче – чиста, с пухкави срамни устни. Представата ми за това как изглеждат по-възрастните жени отдолу явно беше грешна. Започнах да обхождам с език горящата цепка, засмуках клитора ѝ и вкарах пръст в нея. Тя отговори на ласките ми с едно издължено „оооохх“ и притисна главата ми с ръце към себе си, повдигайки и разтваряйки още краката си, за да ми даде пълен достъп до извора на удоволствието.
- Ох, не мога повече! Вкарай ми го вече, че само ме дразниш с тоя пръст!
Опрях краката ѝ на раменете си и бавно, с един тласък потънах в нея. Беше толкова мокра и гореща, сякаш хуят ми беше в пещ. Започнах да я чукам с бавни, дълбоки тласъци, а тя охкаше и забиваше нокти в матрака. След малко започна да се тресе и заповеднически каза да го вкарам докрай и да не мърдам. Изпълних заповедта, а тя се отдаде на бурен оргазъм. Явно наистина не беше „чуквана“ отдавна, за да получи оргазъм толкова бързо. След като се поуспокои, продължих да я чукам отново с бавни и дълбоки тласъци.
- А така, момчето ми, няма да бързаш! Бавно искам да ме ебеш! И като се празниш, няма да го вадиш! Изпразни ми се в путката!
Вулгарният ѝ език ме подлуди и буквално след няколко тласъка ѝ го набих докрай и започнах да бълвам сперма дълбоко в нея. Извадих го и легнах до нея на леглото, а тя се обърна и хвана вече омекналия ми хуй.
- Малеее, колко е изцапан! Я леля Вили да си го почисти! – отбеляза тя с театрална изненада.
Започна да облизва и осмуква спермата, примесена с нейните сокове, от хуя ми. Зарови език в топките ми, като старателно облиза всяка една от тях.
- Знаеш ли, тия дни май ще ми се развали и нещо друго, нали ще дойдеш да го оправиш? – попита тя през смях. - Каквото има нужда от оправяне, всичко оправям!
Следва продължение...