Част 5: Влъхвите
Мигел заряза мъжа си на рецепцията и побърза да се качи в стаята. Мехурът му щеше да се пръсне. Отлично познаваше разположението тук, тъй като това не беше първото им идване.
И имаше добро предчувствие за тази година. Усещаше го в червата си – сякаш бяха намагнетизирани и тихичко вибрираха в очакване на „Чаканото“ да приближи и да му се лепне. Да, преди време звездите го подлъгваха и идваха напразно, но тогава нямаше това чувство, което сега го държеше в постоянна възбуда. Все пак меланхоличното му изражение на вечен киселяк по нищо не издаваше вътрешния патос от предстоящите събития. Не, този път нямаше грешка – Тя бе тук и той просто знаеше, че Всичко започва.
Бистра, сладникава струя застреля белия порцелан. Чудесно, все още е хидратиран!
Вратата на стаята се хлопна и екзалтираният глас на Мануел го повика:
- Жена, не можа ли да си качиш поне кутията с шапки? – чу се тръшване на съборени куфари. - Ела веднага да ме целунеш, иначе няма да ти разкажа какво научих! – тук гласът му се извиси във фалцет. - А е сочна клюкаааа…
Брюнетът изскочи от малката баня като космат тасманийски дявол:
- Тук ли е? Коя е? Как се казва? Казвай, де, кучко, не ме пържи!
Светлият самец, досущ отговарящ на портокаловото име на родината си, с изчистени вежди и огънати мигли, сключи устни в порицателно изцъкване:
- Духай ми и тогава ще ти разказвам! – тръшна се той в едно кресло срещу френските прозорци.
Тъмният испанец пръскаше слюнки, докато нареждаше недоволни проклятия, вървейки войнствено към креслото. Грабна ръката на изморения шофьор, набута го в банята и го блъсна в мивката, където с обиграни движения извади хуя му и го обтри със сапун, досущ като трета ръка.
- Колко пъти да ти обяснявам, че си гнусен, когато си спарен в тоя идиотски клин! И други хора носят гъз, да знаеш! – хуят, подложен на сапунени фрикции, растеше доволно. - Не е нужно да си блещиш пакета пред всички, кучко! – захили се Мануел и показа два реда бели зъби. - Я ми дай тоя вкусен кур по-бързо! Сядай на капака! Слушам те! Пей! От-до! С... детайли... ммм...
Устата на Мигел се отвори в „О“ и устните му покриха главичката. Нежно я обгърнаха, докато допирът я навлажни, а езикът му вътре, в цепката, се зае да рови интензивно по дължината ѝ. Веднага усети как вкусът на побъркващия афродизиак осолява небцето му.
Някога езикът му ровеше из цепката на жена му и обожаваше да го прави с часове. Няколко пъти на ден. Но това бе много отдавна. Би го направил отново, ако не се бе врекъл във вярност на Мануел.
Хуят набъбна до пълната си големина и сега бе моментът Мигел да обтрие лицето си, наслаждавайки се на мириса му. Тъмнозеленикавите му бузи под леко наболата брада изтръпваха от нежност под допира на Мануелито. Прокара кура по челото си, тупна го няколко пъти, сякаш се освещаваше с капки роса, провлачи го върху носа си и го подпря в ноздрите, за да вдиша мощно, след което го целуна с цялата си любов по върха на главичката. Събра устни, изрови слюнка с езика изпод зъбите си и внимателно я проточи върху очакващия ласки пенис. После размаза с езика си всичко по дължината му, обикаляйки ствола от всички страни. Щателно въртеше език, за да оближе всяка частица кожа, и не се сдържа, когато стигна до основата. След като омокри тежките топки, ги всмука, сякаш пиеше мида, стараейки се да не причини рязка болка. Както си беше с пълна уста, изплювайки единия тестис и преди да погъделичка и всмуче другия, Мигел се усети, че не чува никакви клюки, и измуча, размахвайки подканящо длан, за да накара иначе бъбривия си партньор да проговори.
В пълна тишина Мигел ближеше под топките му, перинеума, и леко си помогна с ръце, забивайки нос в хуя, за да стигне с език до ануса.
Усети, че партньорът му вероятно не е видял знака и се наслаждава със затворени очи, затова леко гризна топките му и се издигна пред него, гледайки го невинно:
- Говори, кучко! Какво научи долу?
Мануел се изхили с нисък, хриптив смях, който го накара леко да се закашля. Хуят му заподскача, но Мигел го хвана с ръка, за да не бяга, и се отдаде на всмукващ минет на главичката му.
- Дошла е една жена, Лили, представи си! Лилит! Веднага са започнали „смехориите“. Няма да повтарям всяка малка подробност, която рецепционистката разказа за странни явления. Оная шантавата Маня, с която бяхме в Перу, също е тук! Сдушили са се веднага. Сега са заедно. Познай къде?
- Ммм... мммм... – Мигел се опитваше да поеме почти целия хуй в малката си уста, след което го извади за момент. - Абе разказвай и не ме прекъсвай! – измърмори той и отново наниза устни върху сладкия кур.
- Ооо... ммм... та... Тая Маня още тогава спореше с нас, помниш ли?
Мигел го плесна по задника с пълна с хуй уста, от което очите му се насълзиха, вместо отговор.
Мануел продължи:
- Разправяше, че досега за учители са идвали само мъже, и каква е ползата, казваше, като всеки път след ученията им пак никой не слуша Бог и затъваме. „Содом и Гомор са живи, тук и сега“, казваше, помниш ли?
Мигел успя да достигне с устни тестисите му и разтваряйки долната си челюст, се разклати в знак на съгласие. Хуят в гърлото му изпита екстаз.
- Ммм... та... понеже и двамата „посланици“ на религии ни учат да следваме, да почитаме и да се прекланяме пред Бащицата... „Да бъде волята Му“, а пред очите му все още се осираме. Тя твърдеше, особено след аяуаската, ако помниш... ма не ме прекъсвай, продължавай, кучко, ммм... да, та тогава и Марк беше с нас, и много се караха за това, че новата религия щяла да бъде на Създанието. „Да бъде волята Ми“. Раждане на собствената реалност. Женското начало. Марк твърдеше, че това са глупости, но тя му опонираше, че мъжете вече са имали своето време и двамата „пишконоси“ са се издънили, понеже, макар да носят Y-хромозомата, били пасивни и приемащи. Сега щяло да се пръкне X-носителка. За да има равновесие. И даже щяло да са две, за по-голяма точност. И се присмиваше, че Y-ците били „мъже, ходещи след заповеди отгоре“, докато женските X-ове щели да бъдат сами Богове.
Мигел не издържа и, целият в лиги, се опита да проговори, но първо трябваше да преглътне няколко пъти с хуя на Мануел, държан току пред устата му:
- Да, помня! Помня това! Ужасно се вбесих! Но сега тук наистина ли е жена? И има ли знаменията?
- Не спирай, курво! Лапай! – изнедоволства Мануел. - И Марк е тук! Регистрирал се е преди месец. Бил е с Маня, после е запрашил към пристанището. Стари навици. Сложил си е цици, педалът му! С брада. И цици. Скъсали са го от ебане целият персонал. Подарявал им е дрънкулки от Тибет. Тюркоаз.
- Ммм... – Мигел се опита да изплюе кура, за да каже нещо, но бе грубо блъснат по тила обратно към заниманието си.
- Та, Маня е хванала в мрежите си „новата“, Лилит, да речем... и са отишли към върха на вулкана. Там се е случила, представи си, нечувана и невиждана електрическа буря, от която тук спира токът, а цялата мрежа е пълна с кадри на зелено торнадо.
Мануел се подпря за кръста с двете си ръце и килна глава назад, за да си почине от усилието да говори, докато му „изпиват мозъка“ през хуя. Мигел се отдаде на осмисляне на новините. Въртеше косматата си длан в основата на хуя, а после моментално го всмукваше с все повече сила, помагайки си с цяло тяло, за да залепи лицето си в корема на Мануел и да навре члена му до трахеята си.
„Значи е вярно, че новата религия ще се води от жена и че този път ще се самосъздаваме?“ – мислеше си Мигел и все повече се гордееше с усещането си, че в някакъв смисъл е жена.
Мануел се събуди от транса и продължи:
- Току-що се качвах насам, когато видях Марк да пресича фоайето долу; помаха ми, че идва след малко!
Мигел отново спря, но този път смръщено изплю слюнки, докато съскаше:
- Сега ли? Ще дойде тук? Колко невъзпитано!
Мануел го изправи и зацелува нежно по разнебитените му устни:
- Не разбираш ли? Трябва да дойде! Трябва да сме заедно, когато тя се върне. Нали затова сме тук?!
Мигел се нахили в садистична гримаса, изпълнен до краен предел от огъня на „мисията“:
- Влъхвите очакват Жрицата! Дааа...
Съпругът му го прекъсна с хладен тон:
- Обърни гъза, не издържам!
Мигел се качи на леглото, разкрачи се и докато курът му, провесен между бедрата, потрепваше, зарови лице в глухото на шалтето:
- Нямам търпение за ритуала! Оная австралийска кучка, Марк, е всичко друго, но не и скучен! И знаеш ли... след Рим го сънувам всяка нощ. Сънувам ни заедно. Пред легиони.
В този момент Мануел се изплю на ръката и разшири с два пръста дупката на Мигел, подхилвайки се:
- О, да! Ние тримата, с извадени мечове от ножниците, пред Легиона.
- НЕ ГО СПОМЕНАВАЙ! – изпищя Мигел, докато гъзът му биваше разпарян от коравия член на мъжа му. - НЕ КАЗВАЙ ИМЕТО МУ!
Мануел се набута на топло и въздъхна с облекчение за кратък момент на покой:
- О, да! Призовавам го, само като произнеса името. Забравих! Извини ме. Затова ползвам псевдонима.
В следващия момент Мануел се раздвижи плавно напред-назад, без да напуска аналния канал. Мигел имаше маймунесто-топчест задник с много косми, които бе епилирал лазерно, но въпреки това по кожата му излизаха гнойни пъпчици, които Мануел обожаваше да наблюдава. Те разсейваха погледа му от разтварящата се дупка, поглъщаща с лекота кура му. Ако искаше да се изгаври, Мануел натискаше върха на някоя разчоплена коричка с пръст, докато приглушените писъци на Мигел се губеха под чаршафите, а тялото му се гърчеше в опит да се измъкне.
Този път само го погали бащински. Обожаваше да чука тъмнокожия си циганин – устатия, съскащ каталунец, дребния бикоборски Наполеон. Миризмата на мъдете му, преяли със севиче, го възбуждаше. Започна да му идва.
Тъкмо се настрои да се навре докрай в гъза на Мигел и да го пробие с къси, резки тласъци, когато гласът на Марк проряза тишината през вратата:
- Чувам ви, кучкииии! – хилеше се той. - Пак се ебете! Веднага ми отворете! Нося всичко. Бързо, педали такива! Тя идва. Усещам го в червата си!
Блъскането по вратата не спираше, докато Мануел, под такъв натиск, не се отказа от безплодните опити да довърши акта.
Той стана, за да отвори. Аналът на Мигел зееше за миг, преди мускулите му да започнат да се свиват и притварят. Мигел не помръдваше, останал в очакване да бъде довършен. Помагаше си леко с ръка, триейки малкия си кур, а чат-пат бръкваше сам в анала си.
Марк, с цялото величие на едра, кореместа транс-кучка с цици и внушително присъствие на Матрона, се произнесе за ароматите на секс и опуления анал пред очите си:
- Оооо! Ооо! Искам да гледам! – плесна с ръце. - Хайде, Манолито, изкърти тая кучка! Давай!
Мануел разтвори кимоното на Марк, забил муцуна в гърдите му с невярващ поглед:
- Откъде ги взе?
- Откраднах ги на пристанището! – изхили се аутсайдерът от групата влъхви. - Абе, я си заври големия кур в тоя гъз там, после ще се обясняваме!
Мануел погали циците му. Бяха съвсем като истински – малко по-твърди, отколкото ги помнеше, но все пак... съвсем като истински!
Усети как отново рязко му се доеба и се завърна към любимия си испански анал.
- Ела, Марк! Помогни на сестрите си. Вкарай тук един помощен пръст!
Марк веднага се отзова. Галейки с основата на палеца и показалеца си корена на хуя, вече потънал в индиговия испански сфинктер, той пусна върху него малко слюнка и подпъхна средния си пръст плътно до коравия член в анала на Мигел. Къдравата тъмна кожа се разпъна около тях в тъмно виолетово. Пръстенът с тюркоаз на Марк остана отвън като изящна украса, а хуят на Мануел се задвижи над възглавничката от пръсти на Марк, заемайки се да се трие в стените на Мигел с двойна интензивност.