Аз се казвам Рая. На 36 години бях, когато това се случи.
Всичко започна с едно, така да се каже, елементарно запознанство от интернет, но съвсем не от сайт за запознанства, а от форум за спортни коментари. Аз бях там, защото по това време бях голяма почитателка на мъжкия тенис и особено на Рафаел Надал.
Имаше там един юзър „Центурион“, който за аватар си беше сложил негова собствена снимка. По това време аз нямаше как да съм сигурна, че снимката е негова – можеше да я е свалил от някъде. Обаче на нея изглеждаше просто УАУ! И силно се надявах да е негова!
Какво толкова му беше специалното ли? Ами гледаше като Терминатор – образно казано. С едно строго, много симетрично, много красиво лице и остър, пронизващ поглед. Обаче една мъжественост лъхаше от него – не може да се опише. Няма да крия, завираше ми всичко от тази снимка. Ама не само на мен, а на всичките „Вамос Рафа“, където бяхме само жени и девойки.
Той обаче не идваше в темите за тенис, а в други теми – най-вече за футбол, пък аз там не ходех. Но имаше и един раздел „Разни“ – там се пускаха теми за жени, мъже, коли, вицове, забавни снимки, музика и т.н. Та там започнахме да обменяме по някоя дума и така полека-лека се сближихме.
След известно време започнахме и лични съобщения да си обменяме. Аз първа му писах – страх ме беше някоя от другите „надалки“ да не го отмъкне като куцо пиле домат.
Там той ми каза, че с други не си пише. Да, снимката си била негова. Изпрати ми и други на пощата за потвърждение. Не, неприлични нямаше – засега.
Но пак в съобщенията стана дума за кино. По това време точно беше излязъл много скандалният филм „Love“ на Гаспар Ное, но аз още не бях го гледала. Той каза, че ще го качи в един свой облак и ще ми даде достъп, за да мога да го гледам и да си го сваля.
И наистина така и направихме. Филмът не беше чисто порнографски, но имаше много откровени сцени. Още по-лошото беше, че аз някак непонятно се асоциирах с героинята и си представях как всички тези неща ги правя с Центурион. Това направо ме побъркваше от възбуда!
Пък аз си бях самотна, разведена от 6 години и без никаква връзка през това време. И понеже, както вече казах, този млад копелдак много силно ми действаше, започнах да ставам все по-смела (или по-безсрамна) в нашите разговори. Аз подтиквах темите в тази посока, а ми помогна и филмът, че беше страшно мръсен.
За по-така снимки не помня точно, май все пак той го предложи. Но аз не отказах. И той ми изпрати 3 снимки.
На първата беше той, напълно гол, седнал пред едно бюро с монитор и компютър, пушеше цигара. Имаше тяло на гръцки бог. Ама на втората се видя какво точно го отличава от гръцките богове и го доближава до Приам. На нея беше на същото място, но вече прав и се виждаше членът му – невъзбуден, но много магнетичен. Нечовешки се разгоних от тая снимка!
Ама имаше и трета! Тя приличаше малко на втората, но там беше с ерекция и това окончателно ми стопи лагерите.
Легнах на леглото и се пипах до прималяване. Може да е тъжно или жалко, но няма да е коректно да го крия.
Аз много се забавих с отговора. Той започна да ме подозира в измама и да се държи малко грубо. А аз нямах такива намерения. Истината беше, че обикалях магазините за бельо – исках да му направя много силно, даже опустошително впечатление.
А чакайте малко, нещо пропуснах! От неговите снимки също ме обзе дива ревност, защото подозирах, че някой го е снимал – по-точно някоя. Няколко пъти го питах, а той винаги отговаряше, че е сам, самоснимка, отложен кадър и т.н. Аз обаче не всичко разбирах.
И най-накрая събрах необходимите неща за снимките. Първо много се колебаех дали да заложа на бяло бельо или на черно. Накрая не избрах нито едното, а тъмносиньо със златна бродерия.
Снимките може и да не станаха чак толкова хубави като неговите. На първата бях изцяло по бельо. На втората си разкрих гърдите плюс още една, но по-безсрамна, на която се докосвах по хълмчето. На четвъртата бях гола, само по тъмносини силиконови чорапи. Да, всичко ми се виждаше, даже си бях разтворила краката малко.
Аз не исках да се крия. Исках да го предизвикам да поиска реална физическа среща. Ето това исках – съвсем честно се изповядвам!