Омъжена съм, на 39 години. Имам прекрасен съпруг и две деца, но в интимен план отношенията ни не вървят.
През 2025 г. правехме топлоизолация и ни препоръчаха едно момче – циганче, което работи изключително точно, коректно и качествено. Първоначално се колебаехме, когато разбрахме че е циганин, но все пак звъннахме на посочения номер. Няколко дни по-късно, в уговорения ден и час, той дойде. Запознахме се с Дани и, въпреки мургавия му цвят на кожата, направи впечатление със стройната си фигура. Начинът му на говорене, поведението и дори парфюмът му издаваха високо ниво на култура.
Съпругът ми вече беше измерил къщата, а когато Дани направи своите изчисления, резултатите съвпаднаха напълно. Разбраха се за цените и всичко протече според уговорката. След две седмици той започна работа сам, придружен само от един общ работник. Първоначално това ни притесни, но къщата не беше голяма, а той работеше като машина и след всяка работна смяна почистваше старателно.
Аз бях в отпуск, а съпругът ми – на работа. Веднъж чух, че Дани изпраща общия работник до магазина за кафе. Тогава аз предложих да му направя. - Окей, ако не те затруднявам. – каза той. Благодари ми, което ме накара да се замисля за културата му. Честно казано, не очаквах такова отношение от циганин. Направих кафе, сервирах и една Кока-Кола, след което го попитах дали иска нещо за хапване, но той отказа.
На следващия ден отново му предложих кафе. Той пак благодари, а аз започнах да го разпитвам за семейството и децата му. Разказа, че има две малки деца и че е на 43 години – оженил се е късно. Попитах го какви са, а отговорът му беше: - Разликата между нас е само в цвета на кожата, нищо друго! Християни сме, спазваме всички християнски празници. Усетих как Дани ме впечатлява с културата си, а и виждах колко здраво работи. Попитах го дали има Фейсбук и снимки на семейството си. Той ми даде профила си и разгледах – близките му нямаха нищо общо с представите, които имах за циганските семейства. Вечерта лайкнах две негови снимки. Той ми писа „Благодаря“, а аз му отвърнах с палец нагоре.
Мъжът ми заспа, но аз останах будна. Докато ровех в телефона си, видях, че Дани е онлайн в Messenger. Драснах му: „Защо не спиш? 00:30 часа е, да не вземеш утре да кажеш, че си изморен?“ Минута по-късно отвърна: „Спокойно, не мога да заспя, явно кафето ти е било много силно!“ – и добави усмивка. След това попита: „А ти защо не спиш?“ Отговорих: „Явно е от кафето...“ – и също пратих емотикон. Той отвърна шеговито: „Да не чуеш от мен значи!“. Разменихме си още няколко усмивки и си пожелахме лека нощ.
Той продължи с работата, а аз започнах да изпитвам все по-топли чувства към него. Разсмиваше ме, шегуваше се, докато работеше, и така дните минаваха неусетно.
Една вечер заваля и мъжът ми каза: - Ако утре е дъждовно, Дани няма да работи. Звънни му да се разберете за сутринта, за да не пътува напразно 40 км. Така и стана – валя един ден, втори… Вечерта отново видях, че е онлайн в Messenger. Писах му: „Дани, утре няма да вали, предполагам, че ще си на работа?“ Няколко минути по-късно ми отговори неочаквано: „Проверих времето – облачно е, но няма да вали и мисля да дойда. Хем да поработя, хем че ти долипсвах.“ Не отговорих веднага, но думата „долипсвах“ ме смути. Половин час по-късно написах: „Не е липса, просто трябва да приключим по-бързо, защото има още много работа вкъщи.“ Той веднага попита: „Какво друго има? Кажи ми. Аз ще се заема, ако мога с нещо да помогна – няма проблем.“ Отвърнах му: „Не, нищо такова няма.“ На което той отговори: „Спокойно, дишай. Хора сме, няма да ми окапят ръцете, ако помогна. Стига да знам как, ще оправим това, което е по силите и възможностите ми.“ Пратих му палец и си пожелахме лека нощ. Той ми отвърна с „лека нощ“ и сърчице, което ме развълнува. Това сърце ме накара да се замисля, но честно казано – стопли ме по странен начин. Липсата на внимание от страна на съпруга ми и студеното му отношение ме бяха променили, а уважението, което получавах от Дани в този момент, ми липсваше.
Дани продължаваше да работи и все повече скъсяваше дистанцията. Уж на майтап ме прегръщаше, а вечер си пишехме и реално вече се бяхме сближили. Когато ме попита: „Какво правим ние?“, аз отвърнах: „Нищо“. Той настоя: „А усещаш ли, че се сближихме доста?“ Не знаех какво да кажа. Написах: „Реално е така.“ А той отвърна: „Утре ще поговорим сериозно.“
Дойде сутринта, съпругът ми вече беше заминал. - Ще пием ли кафе? – попита Дани. - Да. – отвърнах аз. Днес общият работник го нямаше – Дани беше сам, тъй като се налагаше да оправи личната си карта и го беше освободил за деня. Направих кафе, но стоях права, изпълнена с притеснение. Той ме погледна и ме подкани: - Защо не седнеш? Няма да те ухапя. Въпреки че имахме лятна кухня, седнахме на масата в двора. След малко той предложи: - Можеш ли да влезеш в кухнята? - Защо? – попитах аз. - Ще вляза и аз. – отвърна той. Опитах се да запазя самообладание и попитах: - Какво искаш, Дани? - Искам да вляза, а виждам, че не ти стиска. Ще вляза пръв, бъзло! – каза той с лека усмивка. Той влезе, а на самата врата ме повика: - Ела. Пристъпих бавно към него. Когато стигнах до вратата, той ме хвана за ръката и ме придърпа нежно към себе си, допирайки устни в моите. Опитах да се дръпна, а той каза: - Ще те пусна, ако искаш, но и двамата знаем, че има химия помежду ни. Ще направя още един опит, а ако ти не го желаеш, ще забравим всичко. Аз му казах, че ме е страх. Той се наведе и ме целуна. - Няма нищо страшно! – прошепна той и започнахме да се целуваме, усещайки ръцете му как ме притискат към него. Това ме възбуди. В този момент той хвана ръката ми и си я намести между нас, насочвайки я към хуя си. Усетих, че и той е възбуден – и че има нещо голямо между краката му, а това ме възбуди още повече! Вдигна ме и ме метна на масата. Дръпна ми роклята нагоре и започна да ме целува между краката, а аз започнах да треперя от страст. Изобщо не чакаше разрешение. Свърших на езика му, а след това той свали гащеризона и тогава видях хуя му – средно голям, между 17 и 18 см, но дебел и масивен. Мъжът ми е с 14-15 см тънка пишка. Притесних се от размера му и казах: - Леко, Дани, моля те! Наистина беше внимателен. Усещах как ме разширява, все едно ме разцепва бавно – това усещане ме свърши отново и отново. Докато го правеше, изпитвах най-силните си оргазми. Прехвърлихме се в къщата и го правихме още няколко пъти, което за мен си беше много, при положение че го правя по веднъж на месец с мъжа си. Дните започнаха да минават така. Първата вечер изпитвах угризения, но споменът за секса с Дани ме възбуждаше мигновено.
Всичко се промени, когато една вечер взех лаптопа на съпруга си, за да гледам филм, докато той спеше. Попаднах на отворено приложение и чат, в който той си пишеше с друг мъж. От диалога стана ясно, че въпросният човек ще дойде след два дни и иска съпругът ми пак да му духа. Осъзнавайки, че мъжът ми лапа пишки, най-после разбрах защо не ми обръщаше внимание. Разгледах и други съобщения, в които той обясняваше, че е свободен само между 17:00 и 18:00 часа. Много ми стана неприятно. Излезе, че съпругът ми обича да лапа пишки. Не можах да мигна цяла нощ. Премълчах всичко, но в този момент чувството ми за вина изчезна напълно. Един циганин ми показа какво означава истинско внимание и близост – и бях благодарна, че ги получавам от него в такъв момент.
Сега съм в Испания при сестра си. Странно е, но не ми липсва съпругът ми така, както ми липсва Дани. Аз съм жена, която винаги е презирала малцинствата, но точно човек от малцинството ми показа внимание, топлота и брутален секс. Преосмислих много неща – научих се, че човек не се дели според цвят, раса или произход, а единствено според това дали е добър или лош.
Мнозина вероятно биха попитали: „Няма ли българи?“. Отговорът ми е кратък: има, разбира се, но вниманието, топлината и сексът, които получих от Дани, бяха нещо различно. Той не се промени и винаги се стремеше да се чувствам специална. Що се отнася до сексуалния ни живот – той винаги може, даже да е скапан и уморен, а глава не го боли.